История на светодиодите

Историята на съвременните светодиоди е дълга – започва през 1907 година и продължава и в наши дни. През 1907 година английският учен и експериментатор Хенри Джозеф Раунд пръв наблюдава феномена електролуминисценция в парче силициев карбид. Но опитът е изоставен защото излъчваната светлина е прекалено слаба и мъждива. По-нататъшни експерименти се провеждат в Германия в края на 20те години от Бернард Гуден и Роберт Пол, които ползват фосфорни материали изработени от цинков сулфид, покрит с мед , но и тяхната работа е прекратена заради ниското ниво на излъчванта светлина. През 1936 година французинът Джордж Дестрю публикува доклад за емисиите светлина, излъчвани от цинков сулфид , на който е приложен ток. Той пръв въвежда термина „електролуминисценция“.

През 20те години на ХХ в. Руският учен и изобретател Олег Владимирович Лосев забелязва , че кристалните диоди, ползвани при радиоприемниците излъчват светлина, когато през тях протече ток. Той публикува статия на тема „Светещ карборунд (силициев карбид) детектор и откриване с кристали“ в руското списание „Безжична телеграфия и телефония“. Лосев пише още статии и прави различни проучвания и експерименти, свързани с бъдещите светодиоди. На работата му години наред не се обръща голямо внимание, но приносът му за създаването на съвременния светодиод е огромен защото на базата на неговите статии, през 1962 година американският физик Ник Холоняк разработва първия излъчващ светлина диод ( Light Emitting Diode – LED). Холоняк е смятан за бащата на съвременния светодиод и през 2004 година получава награда от Американския академичен институт и официално е признат за негов изобретател.

Експерименталните светодиоди е трябвало да седят в течен азот докато работят и са направени големи усилилия, докато се пригодят за работа при стайна температура. Първите комерсиални светодиоди са излъчвали невидима, ултравиолетова светлина, но бързо са били усъвършенствани.

В края на 60те години на ХХ в. вече били произвеждани светодиоди,излъчващи видима червена светлина. През 1968 година започва да се използва галиев арсенид и това прави светодиодите по-достъпни . Въпреки това те все още са скъпи за масово потребление. В последствие се установява, че добавянето на фосфид ще направи производството по-евтино, а смяната на материалите няма да се отрази на работата на диода .Заместването на ползвания досега галиев арсенид с галиев арсенид фосфид довежда до повишаване на ефективността на диодите. Първоначално диодите се ползвали главно като лабораторно оборудване.

До средата на 70тегодини галиевият фосфид се използва като излъчвател на светлина и скоро можело да възпроизвежда бледа зелена светлина. Светодиоди, ползващи двойни галиево фосфидни чипове (един за червена и един – за зелена ) можели да излъчват жълта светлина. В края на десетилиетието се произвеждали и диоди с ярка зелена светлиина. Първите сини светодиоди се появяват в началото на 90тегодини на ХХ в., като за създаването им се ползва силиконов карбид. Яркоснините диоди на базата на галиев нитрид се появяват в средата на десетилетието.

С течение на времето светодиодите стават все по-популярни и все повече хора започват да ги ползват чрез уредите в дома като радио, телевизори, телефони и други. С напредването на технологиите се улеснява производството на материалите за светодиодите и се повишава силата на излъчванта светлина. Така светодиодите вече са достатъчно ярки, за да могат да се ползват като осветителни тела. Освен за осветление на помещения, те вече се ползват като осветителни тела за вграждане, прожектори, за улично и градинско осветление.

В днешно време светодиодите са на път да превземат пазара за осветление защото са високо ефективни и консумират многопо-малко енергия в сравнение с традиционните осветителни тела.